Прегърни ме, прегърни...
чети ритъма любовен във гърдите,
как е крясък и как нежно ти шепти,
прегръщай ме пък нека видя
какво изписал е в очите.

"Човекът е човек, когато е на път."
Преди много време не подозирах,че по пътищата има толкова самота.

Не съм това...
аз съм онзи под дъжда
със танцовата стъпка
и песен във уста.
Не съм това...
аз съм онзи във мъглата
и нощта
с шоколадовия дъх
и очи - безброй слънца .
Не съм това...
аз съм онзи, блъскащ се във хора,
съзрял те пак за миг,
предпочитащ твоята врата.
Не съм това...
аз съм момчето на релсите,
дето няма да си тръгне,
което ще държи твоята ръка .

         Нощта завива ме със тебе,
       топла нежност на очи, ръце...
   дни и нощи потъват във безвремие,
а как не искам,не искам да свършат те !

Толкова....
толкова мъничка те чувствам във ръцете си,
а така голяма във сърцето ...
чак препълваш всичко в мен,
а не знам,
не знам къде и как да те побирам.
един поглед,няколко думи и съм в плен.

Ти пак до обяда ще спиш,
заплашила грешки и болки
или просто ... сама ще лежиш
уж скрита от твойте отрови.

Да се напишеш, да продадеш душата си,
но да запазиш сърцето ?!

Зная,че понякога всичко не е достатъчно,но...

заради Теб, заради Теб, заради Тебе знам, ще открия и достатъчното 

и ще ти го дам, и пак ще бъда себе си ! ! !

...

Ненаписана песен

sometimes all you have to learn is to learn, learn how to fall...

най-прекрасното мълчание ...
най-красивата тишина ...

... сякаш изкуството е кофа за боклук или коледна елха, 
а понякога и двете .

Винаги когато питаш ме това,
усещам - започвам аз да сричам
и някак ... губя своите слова,
а  питаш ти ... защо така те обичам...
Как да кажа...
Мой покрив са косите ти,
стени предпазни - твоите ръце,
мои прозорчета - очите ти,
а уют и топлина е твоето сърце.
И каквито и пътища да извървя,
дори там, дето дъха ти спира
ще търся пак ...
в косите твои да се подслоня,
в ръцете ти себе си да скрия,
през очите ти да видя аз света,
дето слънце сред устни две се вие
и още как небе, звезди ,луна ...
за мене само пренаписват любовта.
Но ти не слушай ме сега,
ни когато нявга песни ще ти пея,
ала спомен блед върни  едва  тогаз,
кога любовта ми във теб изгрее.

Дали усетила си как ръцете му изстиват ?!
как в очите светлинка на пламък гасне ?!
или как сърцето му от твойто си отива
като помилван пред  присъдата ужасна ?!

Защо когато думите ти трябват най-много, най-много липсват?!

Ах, с какво мога сега да те даря?!
Мойте думи само плахи вейки са,
пречупени и леки,а отвътре аз горя.


Ах, кажи с какво да те даря .


Имам единствено моята прегръдка,
и знам - само студ даряват моите ръце,
но ти погледни на мойта плът отвъд,
ще видиш толкова топлина... на едно сърце .

Три точици


непознати алеи, чужд град, позната песен...
извървяваш болката, сковаваш студа...
и се прибираш .
Не съществуваш . 
Обичаш ...

О, зная, ангел ти не си,

но аз ангели и не обичам.

Дали не крият се във дън земи,

когато душата ми на теб се врича?!

Инак от високо гледат те надменно

в студената светлина на свойте ореоли.

Гледат те и осъждат всичко тленно.

Нима грях е топлината на ръцете твои !?

А ти човек си в залеза на утрото

и животът веч в очите е рисувал

с пастели бели, със пастели черни

и тук-там само цветни е намерил .

И създал е в тях извор той дълбок

в ласките си примамващ ме да пия,

дето завидил би му всеки бог

как света ми превръща във магия .

Зная, ангел ти не си ,

нищо,че във бяло се обличаш.

О, нека човеци бъдем ний !

Човешкия ми дух и в смъртта ще те обича.

Зад високи крепостни стени

и ровове дълбоки,

зад укрепления опасни,

с бодливи телове ужасни

и най-подир -

зад броня непробивна

едно сърце те чака…

Ключовете за портите у теб са,

също и картите за проходите тайни,

съкровищата - отбелязани със хикса

и бронята разгърдена е, знай .

Накрая най-важното остава ,

последната минута винаги е тежка -

оръжие с куршум върху бележка :

"Стреляй или защитавай !"

„Наивно”

Понякога от мен сякаш нищо не остава,

сякаш някой ме дълбае, граби и гребе,

а кат боклук душата затъва във забрава

и зове печално криле за своето небе.

Тогава в бурите на две очи попадам

бури дето никой не успя да укроти,

не видя,

те крият лъчи на новите простори,

дават пространство на душата да лети .

И от прах и пепел извайвам пак криле,

издържащи на буря, достатъчни за двама -

да ги пренесе над всичко в други светове,

носени със вяра – нищо невъзможно няма !

Мисълта за теб превръщам в стихове,
    едни - написани, а пък други - не .
        И макар нищожни, неумели, 
             те са смели мигове,
незаглушимите ми мигове обичане ... 

Понякога е трудно, 
някак ти е ... мудно
и затворник сякаш на собствените си стени,
слушаш отнякъде да чуеш будно :
"Подай ръката и стани!"


Но нито звук, 
тишината прави ти напук.
В мълчание душата е скована .
И как да я дариш на друг ?
Тя все остава неразбрана.


А сърцето ти....
сякаш е решето,
не задържа на други любовта.
Само от камъните й опитва то.
Затуй така е свито пред новата врата.


И не знае никой как да го закърпи.
Прескочи ли стените,
глуха пропаст го очаква,
а щом го види пък се дърпа
и сърцето само чака,чака ...


Затуй научих го само да се лепи
и да се пълни,пълни със любов
научих го ей тъй, само да се крепи
и голо да стои пред всеки камък нов.


И дали изобщо някой знае!?
От сърцето любовта е неделима.
А някой я дели, с нея си играе.
Тя остава,
когато дупка във сърцето има.


А моето пред теб стои сега
тъй разголено,раздърпано,невзрачно
подлепяно,разлепяно ала все така
ТВОЕ
макар от камъните да е страшно.


Дарявам ти го, цялото,
без право на обжалване.
А как ли да посрещнеш неговия зов?
Знай, то няма нужда от разжалване,
Ти избираш... колко камъни и колко любов...

ТИ си 
"Най-очакваното пристигане" !!!
ТИ  ...
най-опустошителното сбогуване ...

Позволи ей тука да се гушна,
на твойта светлина.
На камъните да се топли 
сърцето ми замръзна.
Подритвано,
искаха за него най-ниската цена
и на безценица да го купуват
вече ми омръзна.
А хората забравят, нищо чудно!
сърца не се продават в магазина,
сърце с сърцето да платиш е трудно,
но не, щом любовта там някъде я има .
А ти не се отдръпвай, стой !
Дай ми само... лъч усмивка, два,
а ,ако поискаш (от сърцето се не бой),
аз ще ти покажа силата на Любовта .

... а  отдалеч липите по склоновете, огрени от светлина , едновременно спомняха с листите си  претръпналата Пролет и нетърпеливата Зима , събличащата се Есен и догарящото Лято .
Също като сезонът в мен ... .

Не обичам да говоря празни приказки,
Обичам да ги (пре)създавам ... .

Нека бъда твоят цвят,
заличаващ всякакви проценти сиво,
рисуващ дъги из тайния ти свят,
оцветяващ миговете в по-красиво .

Да се раздам до последната искра,
тъй във нощите понякога копнея.
Не, не. Не искам да умра ,
а кат свещица в душите да живея.

Мисля си за тебе,
макар че ... сигурно личи,
ала потъва бледо време,
а вече не ми се мълчи .


Как вечно в клетка да заключвам
сърцето щом  те приближи,
дори престъпникът изгнива
щом зад решетки трябва да лежи .


А то рита, блъска и крещи,
бори се да чуеш неговия зов,
ала как ще го пречупиш ти,
престъпниците нямат толкова любов.

Пътувам ...
към слънчевия залез.
Пътувам ...
към твойта лунна светлина ...


16.09

Отново


Днес съдбовно шанса си целувам,
надписан и напъхан в плик,
дано и тоя шанс някога да имам
любовта ми да усетиш върху твоя лик .


16.09

        Хмм ... момиче с цвете във ръка !
    Как рядко такава красота се вижда .
            Цвете, цвете да ти подаря,
 да ухаеш с пролетта на моята надежда .

Спи ми се, до теб ми се заспива,
след като дълго, дълго съм те гледал
и цяла нощ сред обятията ти не стига
да склони радостта неверна да си легне .


Спи ми се, до теб ми се заспива ...




  
   P.S.
- Да я докосна ли ? - ще се запитам .
- Не, не . Може да ичезне !

Всяка крачка по-близо до теб
е крачка по-близо до сърцето.
Всяка крачка по-далеч от теб
е залитане към пропастта ...

Обичам те!
Искам неуморно да изписвам

безбройни редове, страници и книги,

прозорци, врати, стени и булеварди
само с тез еднички думи две .

Обичам те !
Копнея в очите ти да го изричам,
от самолет пламенно да го крещя
или в нежен шепот все да го обличам,
галейки те с него денем и нощя .

Обичам те !
И вероятно е безумно, лудо ,
но жадувам да ти го дарявам ,
в кутийка малка да го пъхна
или в поезия на задъхано пиано.

Обичам те !
И най-веч сърцето ми се моли
своя ритъм на твойто да открие
и  във чуден танц на любовта
заедно с него навеки да забие .


Обичам те !И само Ти си, ТИ !!!
Виж как просто е, нали ?

В безлюден нощен час, самотно сам
аз свиря най-нежна серенада
и всеки тон за тебе е призван
от трепкания в мене без преграда .


Дали прозорецът, към който гледам
някога ще бъде твоят ?!
Ще мога ли отново да играя
на вечна приказка героят ?!

Love...
What else ?

Обичам да се вглеждам
във душата ти безкрайна,
да усещам във очите
всяка неусетна малка тайна .

" «До завтра, — подумал я, — завтра я буду счастлив…»
Завтра я буду счастлив! У счастья нет завтрашнего дня; у него нет и вчерашнего; оно не помнит прошедшего, не думает о будущем; у него есть настоящее — и то не день, а мгновенье. "



иска ми се да бях ти казал някои неща по-рано ...
може би щеше да ми повярваш

Откровено

Знаеш ли ,
вечер, преди с нощта да се сбогувам
и подаря прегръдка на самотното легло
излизам вън, на звездите се любувам
и търся теб из небесното платно .
Мисля си, там някъде си ти,
може би също сред звездите се разхождаш,
и оглеждам ги аз за твойте следи
като ония дето в мене все оставяш .
После отправям им молба-
ненаситната ми обич да приемат
там, в горещите сърца на своите кълба
а светлините им курс все към тебе да поемат .
И надявам се някой усмивката ти да чертае
и душата ти на едро да мечтае
и да вярва,вярва,както аз във тебе.
Тъй всяка вечер моля се за утро.

Едно объркано "обичам"

Една мъничка твоя усмивка е ... всичко ,

всичко , разбираш ли какво е?

Щастие ! От което политаш нагоре,нагоре ...

Но една твоя усмивка е само

мъничка утеха за мойто "обичам те",

утеха сива, болезнено горчива,

и не като грейпфрута дето не понасям,

аз в момента него предпочитам .

Ами очите ти ?! Вселена и безкрай отгоре.

Прозорчетата, през които се промъкнах,

а сърцето поиска да остане и да скита, 

да те открива и открива в звездните простори,

за да не си  сама понякога във необята .

Ала знай ,

да залостваш ти прозорци и врати,

да търсиш катинари с еднократна употреба ключ

и пътища да барикадираш, не ще е нужно !

Ако искаш да не тръгвам, само се поусмихни.

Една усмивка за мен е всичко : )

По - силен не означава по - добър .

И музика ... за теб . Като че ли още един опит за утвърждаване  недостатъчността на всичко, което би могло да говори за чувствата, за моментите с/ без теб .
Реших да го запазя и тук, въпреки че съзнавам каква стойност най-вероятно има, защото ... едва ли ще мога скоро да поправя нещо .
Само повтарям - заслужаваш много повече от това , много ...  
Но ... явно само него мога да ти дам засега .
Освен сърцето .
Обещавам . Ще опитам повече .

Никога не ми е допадала особено, като музика. Единствено началото, винаги , харесвам го. Ала тия дни ... открих текста и не мога да спра да я слушам и да си мисля за онова, неизбежното, към което отивам , онова,което ме очаква скоро . 
За едно вероятно последно безгрижно (да кажем) лято, в което поне за малко отново ще имам място, което да наричам дом .
Отдавна научих ,че домът е там, където е сърцето . То вече е у теб .

Днес ти написах това набързо, в скайп :

Понякога стихове за теб ще пиша
и в тях ще те жадувам. 
Не се плаши от чувствата, които дишат,
прегърни ме, после си отивам .
  


И за да е пълен споменът... ти замени "страхувай" с "плаши" .
Аз исках да ти кажа нещо, исках само да използвам момента,
моментът, в който очите ти са като целувка .

Колко пъти трябваше да те изтривам,
ала  в сърцето Ти си издълбана,
колко пъти трябваше да я забравям
от чувства незарастващата рана ?!
Колко ?! Колко пъти все се лутах,
питах - трябва или не
и пак и пак не завършвах
един стих за теб поне ?!
Ала пак копнея да те видя,
в очите ти оглеждам моите мечти.
и нищо,че не мога да те имам,
знам, това си ТИ, това си ТИ.


26. 06 

И няма време за отвлечени мечти,
за виковете луди срещу вятъра,
няма време,а и в тебе нищо няма
само неистовия глад да бъдеш ти .

И минаваше време ...
Той все още я обичаше, продължаваше да я обича, все повече я обичаше .
Тя ... знаеше .   
Но не разбираше .

Нали съм тук и сега?
Вънка е мрачно... 
И какво от това?
Песента е красива с малко тъга.

...if it was easy, it wouldn't mean nothing ,no

Залезите избягаха от мен,

зведите пък се  скриха,

луната-завита през глава.

Дървета не танцуват валс,

нито пък листите си шепнат.

Малки котенца подплаших

и мене си аз плаша сам...

Сили нямам да довърша...

Отново е бездънно...

и безвъзвратно безгранично...

безвъздушно безтегловно...
безприютно бездомно...

безропотно безумно...

безмислено безмълвно...

безмензурно беззвучно...
безвременно безкрайно...

 ...

безритмие в сърцето...

Потъвам в очите ти... 

дали ме търсиш ?!!

Не,няма да те поставям в думи,
нито в мелодията нова ти ще си,
оставям сърцето да бие безгранично лудо
в необятността на твоите очи...

. . .

В римите се губех ,попивах безпощадно,
виждах в тях живота вдъхновен,
не знаех ,всъщност те възпяват славно
смъртта,изгряваща със новия ден.

Копнежи

                 


Аз копнях за чувствата изгарящи,
не за тоя срамен грях,
Исках очите във сърцето палещи
живот,не смърт,оставаща след тях.


Но НЕ! Нощта не ще ми е приятел,
а с деня да разменяме "Здравей!" .
Не ще бъда аз следващия почитател
на песента, която всеки сам си пей !

Някои предпочитат въртележката на живота, аз - влакчето - нагоре,надолу, всевъзможни завои ...
Колко по-забавно !

Животът е предизвикателство .
Обичам предизвикателствата : )

Понякога животът е така прост...