сряда, 16 февруари 2011 г.

. . .

В римите се губех ,попивах безпощадно,
виждах в тях живота вдъхновен,
не знаех ,всъщност те възпяват славно
смъртта,изгряваща със новия ден.

Копнежи

                 


Аз копнях за чувствата изгарящи,
не за тоя срамен грях,
Исках очите във сърцето палещи
живот,не смърт,оставаща след тях.


Но НЕ! Нощта не ще ми е приятел,
а с деня да разменяме "Здравей!" .
Не ще бъда аз следващия почитател
на песента, която всеки сам си пей !
Някои предпочитат въртележката на живота, аз - влакчето - нагоре,надолу, всевъзможни завои ...
Колко по-забавно !

вторник, 15 февруари 2011 г.