иска ми се да сме като гръцкия огън - 
колкото повече се свързваме, сливаме...
толкова по-силно да горим...

със сигурност любовта е дадена на човека и като утеха.
за това, че не може да лети.

Под звъна на железните релси,
във дивия стон на стомана
да чуваш любовния шепот
на две сърца - сплав изкована .

Вярвам, че, ако любимите ми звезди имаха очи, тази нощ щяха да разберат значението си за мен, щяха да видят сиянието в мен. На светлинни години от тук.


Не зная как се пише в множествено число. Сега се уча.
Хубаво е.

Защо ли...
в най-напрегнатите моменти все се налага да свиря весели мелодии ?!!

Отронва се във мрака бяла красота,

за да заличи следите ти по мене

и кристал крехък превръща се в вода,

но белезите неотмити все ще спомнят...

ако не целувка на раздяла е нощта,

а прегръдката на първия ни поглед.

     Ти бе далечно-бледа сянка,
     пропита с белега на ореола-
   в частица земна - искрица ярка
 (и мълчание едно сега за нея моли).