Колко пъти трябваше да те изтривам,
ала  в сърцето Ти си издълбана,
колко пъти трябваше да я забравям
от чувства незарастващата рана ?!
Колко ?! Колко пъти все се лутах,
питах - трябва или не
и пак и пак не завършвах
един стих за теб поне ?!
Ала пак копнея да те видя,
в очите ти оглеждам моите мечти.
и нищо,че не мога да те имам,
знам, това си ТИ, това си ТИ.


26. 06 

И няма време за отвлечени мечти,
за виковете луди срещу вятъра,
няма време,а и в тебе нищо няма
само неистовия глад да бъдеш ти .

И минаваше време ...
Той все още я обичаше, продължаваше да я обича, все повече я обичаше .
Тя ... знаеше .   
Но не разбираше .