И музика ... за теб . Като че ли още един опит за утвърждаване  недостатъчността на всичко, което би могло да говори за чувствата, за моментите с/ без теб .
Реших да го запазя и тук, въпреки че съзнавам каква стойност най-вероятно има, защото ... едва ли ще мога скоро да поправя нещо .
Само повтарям - заслужаваш много повече от това , много ...  
Но ... явно само него мога да ти дам засега .
Освен сърцето .
Обещавам . Ще опитам повече .

Никога не ми е допадала особено, като музика. Единствено началото, винаги , харесвам го. Ала тия дни ... открих текста и не мога да спра да я слушам и да си мисля за онова, неизбежното, към което отивам , онова,което ме очаква скоро . 
За едно вероятно последно безгрижно (да кажем) лято, в което поне за малко отново ще имам място, което да наричам дом .
Отдавна научих ,че домът е там, където е сърцето . То вече е у теб .

Днес ти написах това набързо, в скайп :

Понякога стихове за теб ще пиша
и в тях ще те жадувам. 
Не се плаши от чувствата, които дишат,
прегърни ме, после си отивам .
  


И за да е пълен споменът... ти замени "страхувай" с "плаши" .
Аз исках да ти кажа нещо, исках само да използвам момента,
моментът, в който очите ти са като целувка .