След теб съм пясък,
навред развян,
само ти от него замъци строиш.

Докато гледаш към звездите,
никога не знаеш дали няма да попаднеш на яма.

От стомана, 
събудена земята,
пее песни за раздяла,
ала в мене все звучи...
жената,
що първа
мене е видяла.