Светът е малък,
но достатъчно голям, за да се откъсваме...

Препънах се във жълти светлини,
вкопчен в спиралите на ветровете,
препънах се във много добрини,
хлъзнали по дървото с ледовете.

Ала пак така продължих напред,
човекът трябва да блести,
продължих, макар да зная, че,
препъвайки се, човек не може да лети.

Всяко твое бяло,
одраскано със думи,
всяка синина,
боядисана с мълчание,
това е бездна сякаш
помежду ни
и ме боли, боли...
до отрицание.

Музиката е спасение
(или бягство).
Така и не узнах спасение от нея...

Sleepless

Сама звезда на небосклона 
във тежкия вечерен мрак,
а далечна е самотната луна
и  леглото за един е тясно пак
(а все тьй широко е за двама...).

Прашинка отронена...
(Ти),
миг кристален отблясък,
кат светулка душевна блестиш
и даваш на бялото тласък.

Носи се в своя ефир
към мене прашинка отронена,
прашинка в окото ми
(Ти),
дето черното ми замъгли.

Хвани ме за ръка, 
да тръпна,
след теб ще тръгна,
заведи ме
на онези, тайните места,
ако остана или тръгна,
пощади ме!


1.VIII.