Три

Три минути до моята безпътица -

многоминутно веене по босия асфалт

и макар някога роден от пътища,

стискам минутите, край теб поспрял.

Знай - три са вечните посоки,

аз, Ти и Любовта,

останалото винаги е лутане...
край трамвайната врата.

За да бъдеш...
първо трябва да приемеш,
че не си...

... а някой,
някъде, нечия нощ връхлита 
и начупва стъкла 
и живота начупва...

Еволюцията е висша форма на мързел.

Може би, ако понякога  пожелавахме на другите"Бъди добър",
щеше да има повече смисъл.

може би.

Може би сърцето, 
може би душата
или тайно търсил е умът,
може би е дело на съдбата
нашият любовен път.


Може би случайност сме били
или лабораторен научен опит,
но не е "може би, може би, може би..."
нашият копринен допир.

Малки надежди плуват в очите
      и в нощния час те зоват
    да пазиш във тебе искрите, 
   дето смело все водят на път.