Ти пак до обяда ще спиш,
заплашила грешки и болки
или просто ... сама ще лежиш
уж скрита от твойте отрови.

Да се напишеш, да продадеш душата си,
но да запазиш сърцето ?!

Зная,че понякога всичко не е достатъчно,но...

заради Теб, заради Теб, заради Тебе знам, ще открия и достатъчното 

и ще ти го дам, и пак ще бъда себе си ! ! !

...

Ненаписана песен

sometimes all you have to learn is to learn, learn how to fall...

най-прекрасното мълчание ...
най-красивата тишина ...

... сякаш изкуството е кофа за боклук или коледна елха, 
а понякога и двете .

Винаги когато питаш ме това,
усещам - започвам аз да сричам
и някак ... губя своите слова,
а  питаш ти ... защо така те обичам...
Как да кажа...
Мой покрив са косите ти,
стени предпазни - твоите ръце,
мои прозорчета - очите ти,
а уют и топлина е твоето сърце.
И каквито и пътища да извървя,
дори там, дето дъха ти спира
ще търся пак ...
в косите твои да се подслоня,
в ръцете ти себе си да скрия,
през очите ти да видя аз света,
дето слънце сред устни две се вие
и още как небе, звезди ,луна ...
за мене само пренаписват любовта.
Но ти не слушай ме сега,
ни когато нявга песни ще ти пея,
ала спомен блед върни  едва  тогаз,
кога любовта ми във теб изгрее.

Дали усетила си как ръцете му изстиват ?!
как в очите светлинка на пламък гасне ?!
или как сърцето му от твойто си отива
като помилван пред  присъдата ужасна ?!

Защо когато думите ти трябват най-много, най-много липсват?!

Ах, с какво мога сега да те даря?!
Мойте думи само плахи вейки са,
пречупени и леки,а отвътре аз горя.


Ах, кажи с какво да те даря .


Имам единствено моята прегръдка,
и знам - само студ даряват моите ръце,
но ти погледни на мойта плът отвъд,
ще видиш толкова топлина... на едно сърце .

Три точици


непознати алеи, чужд град, позната песен...
извървяваш болката, сковаваш студа...
и се прибираш .
Не съществуваш . 
Обичаш ...