Сънено було покрива
преливащ кънтеж несломим,
но було се цяло залива,
че от живота съм аз неделим.

По белия свят се простирам,
във белите нощи не спирам...
дали в непрогледна мъгла,
или под звезди със ясна луна,
в студа на безлюдната нощ
или из лъчи човешки без мощ,
секундата пак сцепил на две,
запътил се където сърцето зове...

Когато римите ми станат невъзможни
или пък пълни с блудкаво ухание,
когато тоновете ми не са така тревожни
или не докосват с нежното дихание...


Тогава теб те няма,
тогава сам съм аз
и в плен е всякаква измама -
до мен не си във тоя час.