Изсъхнаха всички листи,
станаха на прах,
думи ли живяха
или пък ноти върху тях?

Прашинките ме давят,
като във вода,
после тъжно ме понасят
и съм нейде,
под света...

Но казваха, било е мрачно,
НЕ!
И тук е светлина, живот,
и тука има огън,
а зад огъня любов.

И тука питам "Кой съм"?
и тук е само ехо
и една камбана във главата:
" много си далеко".