на О.



Ще те погледна и ще си отида,

за тебе ще съм чужд,
както чужд и ме намери,
след мен ще дойдат други,
дори по-добри, по-смели.

И даже при случайна среща,
стъпки ще отекнат само в мене
и само в мен ще се спъне нещо,
останало от времето да дреме.

Страница затваря се сега,
но показалец на нея съм оставил
и всеки ред дебело подчертан,
казва да отвориш и да ме забравиш.

В издълбаните резки
на нощните съмнения,
във тъмните ъгли
на всички прозрения,
в прашинка, снежинка...
мечта!
в уморена ръка на жена,
в някогашен стих,
в лампа, която не спи,
в счупени стъкла,
огледална мъгла,
в пясъка,
на който я намерих
и изобщо всички химери,
подарени на теб...

Любовта не спи,
тя оставя бонбонче на масата,
тя гони свойте тъги
и рита нечестно по маските.