Ще отрежа сам ръцете,

ще скоча, краката си да скърша,

а после със невинно клече

ще превърна очите си на мърша.

Тогава вие ще попитате "защо?",

а до края аз само ще слухтя,

но сърцето ще носи моята присъда:

"нали до вчера все така живях?"

Ще прелетя през тези дълбини
на криле на синя пеперуда
и когато нямаме къде да спим
ще останем в чашката на теменуга.

В нея от аромат ще се опивам
и  тя тъй нежно ще ме гали,
и не ще искам да си отивам, 
но от яд пеперудата ще се запали.

И ще тръгна, ще ги оставя двете,
ще бягам без  да се обръщам,
и нощем ще ми се присънва цвете,
което и в огъня ще ме прегръща.

И някой ден, след много километри ,
когато цял от белези съм дрипав,
ще потърся сам онези дълбини,
за да се покая и притихна.