Прегърни ме, прегърни...
чети ритъма любовен във гърдите,
как е крясък и как нежно ти шепти,
прегръщай ме пък нека видя
какво изписал е в очите.

"Човекът е човек, когато е на път."
Преди много време не подозирах,че по пътищата има толкова самота.

Не съм това...
аз съм онзи под дъжда
със танцовата стъпка
и песен във уста.
Не съм това...
аз съм онзи във мъглата
и нощта
с шоколадовия дъх
и очи - безброй слънца .
Не съм това...
аз съм онзи, блъскащ се във хора,
съзрял те пак за миг,
предпочитащ твоята врата.
Не съм това...
аз съм момчето на релсите,
дето няма да си тръгне,
което ще държи твоята ръка .

         Нощта завива ме със тебе,
       топла нежност на очи, ръце...
   дни и нощи потъват във безвремие,
а как не искам,не искам да свършат те !

Толкова....
толкова мъничка те чувствам във ръцете си,
а така голяма във сърцето ...
чак препълваш всичко в мен,
а не знам,
не знам къде и как да те побирам.
един поглед,няколко думи и съм в плен.