Имах пролети и зими,
и на есените жълтите листа,
но ти си лятото, което
напоследък тьй и не узнах..

... и сякаш на път съм роден,

и сякаш на път ще умра,

но нека поне веднъж да достигна

свойта всевечна, лъчиста зора.

Как тихо, тихо е навън...
и тъй приятно да се носиш
с аромата на дървета,
дето събуждат се от сън...


Как красиво, красиво е сега
да срещаш Любовта на своята врата.