понеделник, 23 април 2012 г.

... и сякаш на път съм роден,
и сякаш на път ще умра,
но нека поне веднъж да достигна
свойта всевечна, лъчиста зора.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)