неделя, 30 декември 2012 г.

В отдел "големи" 
за дялане не малко са треските,
пред мене 
черен е белият лист
и все черни в календара са дните.

петък, 28 декември 2012 г.

Мен човек трябва да ме има,
ръката нивга да не пуска,
аз да давам, а пък той да взима
и очи да не отварям без да искам.

В теб човек трябва да се влюби
в незнайна нощ на пълнолуние,
да се влюби и да те загуби,
та да те заобича до безумие.

П.С. Веднъж вече съм те губил...

понеделник, 3 декември 2012 г.

Прострелват ме белите куршуми
на онази, черната Снежанка,
дето нявга ще застане помежду ни,
да поиска на любовта ни данъка.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

''Imagine all the people living for today''

Крилати диамантени илюзии,
пъстър поток от мечти
ти палиш и вечно губиш ги
за гориво на времето да отлети.

неделя, 9 септември 2012 г.

Събуждам се
от фойерверки,
от блясъка на димния барут,
от лъчи край смрачени пейки -
на любовниците вечния приют.

вторник, 4 септември 2012 г.

С автобуса надбягваме сенките
в мене тъй дълго спластени.
Сам - не бял, но в бяло облечен,
а минувачите тъй рядко са бели.

Пък тя - повелител на бялото -
обгръща ме с бели ръце,
ала как ме усеща до тялото?!
Те, сенките, нямат лице.     

Задъхан, 
подирил лъч топъл
зад ъгъла на свойта душа,
греша - 
чужди сенки съм гонил,
сянка е всяка светлина.

събота, 25 август 2012 г.

четвъртък, 16 август 2012 г.

Препънах се във жълти светлини,
вкопчен в спиралите на ветровете,
препънах се във много добрини,
хлъзнали по дървото с ледовете.

Ала пак така продължих напред,
човекът трябва да блести,
продължих, макар да зная, че,
препъвайки се, човек не може да лети.

вторник, 14 август 2012 г.

Всяко твое бяло,
одраскано със думи,
всяка синина,
боядисана с мълчание,
това е бездна сякаш
помежду ни
и ме боли, боли...
до отрицание.

сряда, 8 август 2012 г.

Музиката е спасение
(или бягство).
Така и не узнах спасение от нея...

вторник, 7 август 2012 г.

Sleepless

Сама звезда на небосклона 
във тежкия вечерен мрак,
а далечна е самотната луна
и  леглото за един е тясно пак
(а все тьй широко е за двама...).

понеделник, 6 август 2012 г.

Прашинка отронена...
(Ти),
миг кристален отблясък,
кат светулка душевна блестиш
и даваш на бялото тласък.

Носи се в своя ефир
към мене прашинка отронена,
прашинка в окото ми
(Ти),
дето черното ми замъгли.

петък, 3 август 2012 г.

Хвани ме за ръка, 
да тръпна,
след теб ще тръгна,
заведи ме
на онези, тайните места,
ако остана или тръгна,
пощади ме!


1.VIII.

вторник, 31 юли 2012 г.

Три

Три минути до моята безпътица -
многоминутно веене по босия асфалт
и макар някога роден от пътища,
стискам минутите, край теб поспрял.

Знай - три са вечните посоки,
аз, Ти и Любовта,
останалото винаги е лутане...
край трамвайната врата.




неделя, 29 юли 2012 г.

вторник, 24 юли 2012 г.

... а някой,
някъде, нечия нощ връхлита 
и начупва стъкла 
и живота начупва...

четвъртък, 19 юли 2012 г.

Може би, ако понякога  пожелавахме на другите"Бъди добър",
щеше да има повече смисъл.
може би.

събота, 14 юли 2012 г.

Може би сърцето, 
може би душата
или тайно търсил е умът,
може би е дело на съдбата
нашият любовен път.


Може би случайност сме били
или лабораторен научен опит,
но не е "може би, може би, може би..."
нашият копринен допир.

петък, 13 юли 2012 г.

Малки надежди плуват в очите
      и в нощния час те зоват
    да пазиш във тебе искрите, 
   дето смело все водят на път.

неделя, 24 юни 2012 г.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

Докато гледаш към звездите,
никога не знаеш дали няма да попаднеш на яма.
От стомана, 
събудена земята,
пее песни за раздяла,
ала в мене все звучи...
жената,
що първа
мене е видяла.

понеделник, 21 май 2012 г.

Мене все сенки ме спират
и в сянка се нейде изгубвам,
после ме сенки изпращат -
сам сянка в лъчите на утрото.

петък, 4 май 2012 г.

четвъртък, 3 май 2012 г.

...че май така съм свикнал..?!
когато ляга си света,
аз да го обиквам...

вторник, 24 април 2012 г.

Имах пролети и зими,
и на есените жълтите листа,
но ти си лятото, което
напоследък тьй и не узнах..

понеделник, 23 април 2012 г.

... и сякаш на път съм роден,
и сякаш на път ще умра,
но нека поне веднъж да достигна
свойта всевечна, лъчиста зора.

понеделник, 9 април 2012 г.

Как тихо, тихо е навън...
и тъй приятно да се носиш
с аромата на дървета,
дето събуждат се от сън...


Как красиво, красиво е сега
да срещаш Любовта на своята врата.

събота, 31 март 2012 г.

Трепет събужда прозрачна чистота,
скрила себе си нехайно във тъма
и минали трепети надига тя
в миг някак странно замъглила света...


На скъсана струна танцува красота,
но на танца бавен горчив е вкуса,
че от горчилката е тя родена
и в горчилка преражда се накрая.

неделя, 18 март 2012 г.

Знам, че съм пламъче мъничко,
дето вятъра гаси,
такова, на нищо неприлично,
но за обичното пламти...
Ела и ти !

събота, 17 март 2012 г.

Някой беше казал:
 "Трябва да си жесток и безмилостен,
     за да говориш винаги истината."


...или нещо подобно.

петък, 16 март 2012 г.

Като тръпка нежна, пробягнала
по ароматно бело(с)нежна кожа,
тъй сладостно-опиващ е сънят,
дето с теб превръщаме в възможен.

понеделник, 12 март 2012 г.

Полека съблича се фантома,
бавно мрака от себе си гони,
пластове дрехи лъчите разкъсват, 
маски измамни утрото рони.

Кой ли ще захласва се в миража,
ревностно образ таен ще търси..
кой ли тъй ще вика го, когато
черно-бяла истина се окаже?!

събота, 3 март 2012 г.

...
Здравей, моя Любов!
Аз не плача, здравей!
Чуй ме, моя Любов, 
дори да ме няма, чуй ме!
...

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Сънено було покрива
преливащ кънтеж несломим,
но було се цяло залива,
че от живота съм аз неделим.

сряда, 8 февруари 2012 г.

По белия свят се простирам,
във белите нощи не спирам...
дали в непрогледна мъгла,
или под звезди със ясна луна,
в студа на безлюдната нощ
или из лъчи човешки без мощ,
секундата пак сцепил на две,
запътил се където сърцето зове...

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Когато римите ми станат невъзможни
или пък пълни с блудкаво ухание,
когато тоновете ми не са така тревожни
или не докосват с нежното дихание...


Тогава теб те няма,
тогава сам съм аз
и в плен е всякаква измама -
до мен не си във тоя час.

събота, 28 януари 2012 г.

иска ми се да сме като гръцкия огън - 
колкото повече се свързваме, сливаме...
толкова по-силно да горим...

сряда, 25 януари 2012 г.

със сигурност любовта е дадена на човека и като утеха.
за това, че не може да лети.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Под звъна на железните релси,
във дивия стон на стомана
да чуваш любовния шепот
на две сърца - сплав изкована .

петък, 20 януари 2012 г.

Вярвам, че, ако любимите ми звезди имаха очи, тази нощ щяха да разберат значението си за мен, щяха да видят сиянието в мен. На светлинни години от тук.


Не зная как се пише в множествено число. Сега се уча.
Хубаво е.

сряда, 18 януари 2012 г.

Защо ли...
в най-напрегнатите моменти все се налага да свиря весели мелодии ?!!

събота, 7 януари 2012 г.

Отронва се във мрака бяла красота,
за да заличи следите ти по мене
и кристал крехък превръща се в вода,
но белезите неотмити все ще спомнят...
ако не целувка на раздяла е нощта,
а прегръдката на първия ни поглед.

вторник, 3 януари 2012 г.

     Ти бе далечно-бледа сянка,
     пропита с белега на ореола-
   в частица земна - искрица ярка
 (и мълчание едно сега за нея моли).