В отдел "големи" 
за дялане не малко са треските,
пред мене 
черен е белият лист
и все черни в календара са дните.

Мен човек трябва да ме има,
ръката нивга да не пуска,
аз да давам, а пък той да взима
и очи да не отварям без да искам.

В теб човек трябва да се влюби
в незнайна нощ на пълнолуние,
да се влюби и да те загуби,
та да те заобича до безумие.

П.С. Веднъж вече съм те губил...

Прострелват ме белите куршуми
на онази, черната Снежанка,
дето нявга ще застане помежду ни,
да поиска на любовта ни данъка.