Трепет събужда прозрачна чистота,
скрила себе си нехайно във тъма
и минали трепети надига тя
в миг някак странно замъглила света...


На скъсана струна танцува красота,
но на танца бавен горчив е вкуса,
че от горчилката е тя родена
и в горчилка преражда се накрая.

На кой ли път ще угасне тоя огън...?!

Знам, че съм пламъче мъничко,
дето вятъра гаси,
такова, на нищо неприлично,
но за обичното пламти...
Ела и ти !

Някой беше казал:
 "Трябва да си жесток и безмилостен,
     за да говориш винаги истината."


...или нещо подобно.

Като тръпка нежна, пробягнала
по ароматно бело(с)нежна кожа,
тъй сладостно-опиващ е сънят,
дето с теб превръщаме в възможен.

Полека съблича се фантома,

бавно мрака от себе си гони,

пластове дрехи лъчите разкъсват, 

маски измамни утрото рони.

Кой ли ще захласва се в миража,

ревностно образ таен ще търси..

кой ли тъй ще вика го, когато

черно-бяла истина се окаже?!

...
Здравей, моя Любов!
Аз не плача, здравей!
Чуй ме, моя Любов, 
дори да ме няма, чуй ме!
...