Прашинка отронена...
(Ти),
миг кристален отблясък,
кат светулка душевна блестиш
и даваш на бялото тласък.

Носи се в своя ефир
към мене прашинка отронена,
прашинка в окото ми
(Ти),
дето черното ми замъгли.