С автобуса надбягваме сенките
в мене тъй дълго спластени.
Сам - не бял, но в бяло облечен,
а минувачите тъй рядко са бели.
Пък тя - повелител на бялото -
обгръща ме с бели ръце,
ала как ме усеща до тялото?!
Те, сенките, нямат лице.
Задъхан,
подирил лъч топъл
зад ъгъла на свойта душа,
греша -
чужди сенки съм гонил,
сянка е всяка светлина.
в мене тъй дълго спластени.
Сам - не бял, но в бяло облечен,
а минувачите тъй рядко са бели.
Пък тя - повелител на бялото -
обгръща ме с бели ръце,
ала как ме усеща до тялото?!
Те, сенките, нямат лице.
Задъхан,
подирил лъч топъл
зад ъгъла на свойта душа,
греша -
чужди сенки съм гонил,
сянка е всяка светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар