вторник, 31 юли 2012 г.

Три

Три минути до моята безпътица -
многоминутно веене по босия асфалт
и макар някога роден от пътища,
стискам минутите, край теб поспрял.

Знай - три са вечните посоки,
аз, Ти и Любовта,
останалото винаги е лутане...
край трамвайната врата.




Няма коментари:

Публикуване на коментар