Винаги когато питаш ме това,
усещам - започвам аз да сричам
и някак ... губя своите слова,
а  питаш ти ... защо така те обичам...
Как да кажа...
Мой покрив са косите ти,
стени предпазни - твоите ръце,
мои прозорчета - очите ти,
а уют и топлина е твоето сърце.
И каквито и пътища да извървя,
дори там, дето дъха ти спира
ще търся пак ...
в косите твои да се подслоня,
в ръцете ти себе си да скрия,
през очите ти да видя аз света,
дето слънце сред устни две се вие
и още как небе, звезди ,луна ...
за мене само пренаписват любовта.
Но ти не слушай ме сега,
ни когато нявга песни ще ти пея,
ала спомен блед върни  едва  тогаз,
кога любовта ми във теб изгрее.