О, зная, ангел ти не си,

но аз ангели и не обичам.

Дали не крият се във дън земи,

когато душата ми на теб се врича?!

Инак от високо гледат те надменно

в студената светлина на свойте ореоли.

Гледат те и осъждат всичко тленно.

Нима грях е топлината на ръцете твои !?

А ти човек си в залеза на утрото

и животът веч в очите е рисувал

с пастели бели, със пастели черни

и тук-там само цветни е намерил .

И създал е в тях извор той дълбок

в ласките си примамващ ме да пия,

дето завидил би му всеки бог

как света ми превръща във магия .

Зная, ангел ти не си ,

нищо,че във бяло се обличаш.

О, нека човеци бъдем ний !

Човешкия ми дух и в смъртта ще те обича.