„Наивно”

Понякога от мен сякаш нищо не остава,

сякаш някой ме дълбае, граби и гребе,

а кат боклук душата затъва във забрава

и зове печално криле за своето небе.

Тогава в бурите на две очи попадам

бури дето никой не успя да укроти,

не видя,

те крият лъчи на новите простори,

дават пространство на душата да лети .

И от прах и пепел извайвам пак криле,

издържащи на буря, достатъчни за двама -

да ги пренесе над всичко в други светове,

носени със вяра – нищо невъзможно няма !