Откровено

Знаеш ли ,
вечер, преди с нощта да се сбогувам
и подаря прегръдка на самотното легло
излизам вън, на звездите се любувам
и търся теб из небесното платно .
Мисля си, там някъде си ти,
може би също сред звездите се разхождаш,
и оглеждам ги аз за твойте следи
като ония дето в мене все оставяш .
После отправям им молба-
ненаситната ми обич да приемат
там, в горещите сърца на своите кълба
а светлините им курс все към тебе да поемат .
И надявам се някой усмивката ти да чертае
и душата ти на едро да мечтае
и да вярва,вярва,както аз във тебе.
Тъй всяка вечер моля се за утро.