вторник, 30 август 2011 г.

В безлюден нощен час, самотно сам
аз свиря най-нежна серенада
и всеки тон за тебе е призван
от трепкания в мене без преграда .


Дали прозорецът, към който гледам
някога ще бъде твоят ?!
Ще мога ли отново да играя
на вечна приказка героят ?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар