Докосвам думите,
дори не се протягам,
светът тъй близо е,
по-близо...
и пак кориците го пазят...

Но нямам сили да избягам...

Малко е
времето, листата, дъжда,
малко са песните и онова:
"ще продължа",
малко е червеното около врата
и тъй пъстра е всяка лъжа...

Малко е,
домът е далече,
трамваят не смогва до там,
пък и домът е къща вече,
а къщи вече много знам.

Тъжно е,
да прелистваш деня
и пак в ден да умираш,
тъжно е да бягаш в нощта
и никъде да се прибираш.

Тъжно е,
но в света от стъкло
на безценица аз съм продал
една моя малка надежда,
нежността - моя метал.