Прекършиха листите ми есенните ветрове,
а птиците отдавна тръгнаха от тук,
олекнах някак, но не ми е по-добре
и в ъгъла скришом умирам си от студ.

А посял бях надеждите далече,
под капчука на непробойните скали,
но семе май не ми остана вече,
а предните загубих, от загубите ме боли.