ПРЕДсмъртно
Застрелях се с пистолета на баща си,
ей така, като по филмите, във тъмното,
нейде на дъното на душата си,
безмилостно притиснат
чак до гърлото.
До късно седях (или пък до много рано),
сетен път следях звезда да видя,
не беше време, но пък стана,
побързах лудо спомени да трия.
Ала гумата фалшива се оказа нещо,
на грешния грешки не изтрива,
уж стрелях, а то ми стана смешно,
не с куршуми, с миналото се пробивах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар