Ти си на шестнайсет,
а пък аз на сто и две
и за теб всичко се пробужда,
аз чакам всичко да умре.

От мен бонбонки само вземаш,
от другите - света
и пак от всеки си отнемаш
по малко самота.

Ти си на шестнайсе,
а пък аз на сто и две,
не чакай седемнайсет,
възкръсна ли, ще съм дете.