на клона житейски пречупен,
безкрило се спускам в пръста,
де гласовете ви няма да чувам.
Искам дупка днес да напиша
и макар да обичам живота
празнотата все ни привлича,
както небето синьо пилота.
А полети много обещаха,
опиваше цвета на пролетта,
за пиянството само завещаха
на никой никога да принадлежа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар