Несбъднато минало

Лъчи студени в ясен ден -
в безсмъртие някой се върти,
друг от острие е поразен
и мята се лудешки,
като кокошка без глава
ала със сърце
със ритъм 
                  на живот
             желание
         молба
надежда
мъртвата надежда най-подир.
И тогава
("остави мъртвите
да се погрижат за мъртвите")
слизай и
сцената виж-
проядена
продънена-
от липси  и от болка
от време да те заличи
и някак да те измисля,
слез и закрещи:
-Не искам! Не искам!-
и  се събуди.