Ти пролет си още ненапъпила,
в обятията си смекчила ледовете,
в градовете със бодрост пристъпила,
обещание за буря за лудите поети.

По-бърза от прелетна птица,
свръхзвучен след теб е денят,
след теб тишината не стига
и картини се цветни менят.

И ако някога момиче малко ме пита:
"Тате, какво е пролетта?!
Аз ще те посоча някак свито:
"Погледни, това е тя."