Някой беше казал:
 "Трябва да си жесток и безмилостен,
     за да говориш винаги истината."


...или нещо подобно.

Като тръпка нежна, пробягнала
по ароматно бело(с)нежна кожа,
тъй сладостно-опиващ е сънят,
дето с теб превръщаме в възможен.

Полека съблича се фантома,

бавно мрака от себе си гони,

пластове дрехи лъчите разкъсват, 

маски измамни утрото рони.

Кой ли ще захласва се в миража,

ревностно образ таен ще търси..

кой ли тъй ще вика го, когато

черно-бяла истина се окаже?!

...
Здравей, моя Любов!
Аз не плача, здравей!
Чуй ме, моя Любов, 
дори да ме няма, чуй ме!
...

Сънено було покрива
преливащ кънтеж несломим,
но було се цяло залива,
че от живота съм аз неделим.

По белия свят се простирам,
във белите нощи не спирам...
дали в непрогледна мъгла,
или под звезди със ясна луна,
в студа на безлюдната нощ
или из лъчи човешки без мощ,
секундата пак сцепил на две,
запътил се където сърцето зове...

Когато римите ми станат невъзможни
или пък пълни с блудкаво ухание,
когато тоновете ми не са така тревожни
или не докосват с нежното дихание...


Тогава теб те няма,
тогава сам съм аз
и в плен е всякаква измама -
до мен не си във тоя час.